Какво казва Законът за адвокатите и тяхната дейност
Настоящото изложение ползва извадки от действащите Закон за адвокатурата и Етичен кодекс на адвоката. Настоящото изложение има за цел да изясни на клиентите на адвокатското съдружие формалните правила на адвокатската дейност, с които адвокатите следва да съобразяват отношенията си с клиентите, с колегите си и с държавните и общинските органи.
Адвокатът оказва правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица (граждани, фирми, нестопански организации и др.), като се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Адвокатът осъществява:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране. Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.
Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.
Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Тези правила се прилагат и по отношение на младши адвоката и адвокатския сътрудник.
Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода. По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка. Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани. При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта.
Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя. Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента. Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно. Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и в рамките на разумното.
Факторите, които се вземат предвид, когато се преценява дали размерът на възнаграждението е в рамките на разумното, са следните:
а. засегнатият интерес и постигнатите резултати;
б. необходимата работа и време, новостта и сложността на поставените въпроси, както и уменията, необходими за извършването на правните услуги;
в. сроковете, които следва да се спазват според обстоятелствата;
г. естеството и продължителността на връзката с клиента;
д. опитът, репутацията и способността на адвоката или адвокатите, извършващи услугите.
Адвокатът не може да сключва преди приключването на делото споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се определя единствено като функция от постигнатия резултат и с което клиентът се задължава да плати на адвоката дял от постигнатия резултат независимо от това дали става въпрос за пари или имущество.
Адвокатът може да уговаря резултативен хонорар, освен по семейни и наказателни дела. Под “резултативен хонорар” се разбира:
а. писмено споразумение между адвоката и клиента, с което адвокатът се задължава да започне дело срещу минималното възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет, а клиентът се задължава да му заплати възнаграждение във фиксиран разумен размер в зависимост от благоприятния за него изход от делото. Размерът може да бъде уговорен като определена сума или като процент от присъдената сума;
б. писмено споразумение между адвоката и клиента, според което адвокатът се задължава да започне дело срещу минималното възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет, а клиентът се съгласява да заплати допълнително възнаграждение при благоприятен изход от делото, чийто точен размер се определя след приключването на делото чрез свободни преговори между клиента и адвоката.
Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист.
В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения по закон, и осъжда другата страна да го заплати.
Адвокатът няма право да дели възнаграждението за правни услуги с лице, което не е адвокат, освен ако адвокатът се ангажира да довърши работата, започната от починал адвокат. В този случай адвокатът може да заплати на наследниците на починалия адвокат такава част от общото възнаграждение, която съответства на работата, извършена от последния. Адвокатът има право да заплаща на лицата, които работят за него и не са адвокати, заплати, социални осигуровки и други подобни, дори ако средствата произтичат изцяло от адвокатски възнаграждения.
Продължава...>>